„Който вади мажоритарен мандат, от мажоритарен мандат умира“
— Стойчо
— Стойчо
Изборите свършиха. Време е да се направят изводи, желателно нелицеприятни за съответните участници.
Съзнателно не употребих този блог за предизборна агитация (като изключим една анкета за участието на Зелените в предизборната кампания). Предпочетох, въпреки и под голям натиск да го запазя като трибуна, където всеки четящ и коментиращ да може да прави собствен избор. Отделно, че имам приятели в поне 4 партии, които бяха конкуренти на тези избори и им дадох възможност да продължават да бъдат своето критично аз на този блог дори и по време на тази тежка предизборна кампания.
Сега, веднага след употребата на инструмента на демокрацията, ще поразсъждавам над резултата.
БСП: След „най-успешния“ си мандат БСП се сви като брой избиратели и като процентна поддръжка до размер,по-малък от финала на катастрофалния мандат на Жан Виденов. Защо така. Вероятно защото откровените лъжи за „успехите“ и плашенето на гаргите с брадви, реваншизъм и приватизация не действат дори на българските избиратели, освен на някои много много предани другари. Да не говорим и за мечешката услуга, която президентът Първанов направи на родната си партия с мажоритарните мандати. „Ветрилото от личности“, което влезе в парламента по идея на президента, тепърва ще му създава ядове. Тук се трупат и други грехове — с изхвърлянето на БСМ от активно присъствие в партията и подмяната им с режисьорско-арт-лайфстайл-търговския проект за „млади“ R.E.D., който се провали за всички, освен за тези, които намазаха тежки хонорари от участие в него, с прегазването на вътрешнопартийната опозиция и изхвърлянето от политиката дори на такива верни бойци като Татяна Дончева, с употребата на Нова Зора и подмяната на ентусиазма на активистите с платени пиар мероприятия. Кръчмарят дойде и е време СС да се бръкне много дълбоко за сметката.
ДПС: Въпреки излизането от властта, ДПС увеличава броя на избирателите си. ДПС е тъмна сянка, която покрива все повече територия и граждани на България. Там, където е ДПС няма демокрация, 10 ти ноември не е дошъл, цари феодално управление и дискриминация. Там, където владее ДПС изчезват гори, бягат хора, гърмят скандали за корупция. ДПС концентрира в себе си всички проблеми на българската държавност — немощта на институциите, демографската криза, корупцията, греховете на миналото, дългата ръка на Държавна сигурност. Вече е съвсем очевидна и деградацията на Ахмед Доган като личност и като лидер. Съвсем като в мафиотски филм в неговите „вилаети“ има смърт и далавера, които остават засега извън обсега на закона. И системното противодействие на ДПС е само едно — да се намери политическа воля да стигне демокрацията, просвещението и свободният избор и до неговите избиратели. Много, много трудна задача за спечелилите тези избори. И максимум4—8 години за решаването и.
ГЕРБ. Победителят на изборите почти повтори успеха на Негово Величество Симеон Сакскобургготски през 2001г. Позитивното е, че той дори няма намерение да прави широки коалиции, привличайки министри от БСП и ДПС за каквито и да е цели. Негативното е, че въпреки огромната подкрепа, която получи в ГЕРБ засега има само две имена — Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Всички останали от ГЕРБ тепърва трябва да доказват, че имат въобще някакви качества, за да управляват. Кадровият проблем в ГЕРБ не беше решен, а резултатът от изборите ще го задълбочи и е вероятно да го направи неудържим. Позитивното е, че от Европа ще гледат зорко накъде върви правителството и ще подсказват правилните решения. Но пак, неизвестните са твърде много, а всяка грешка на ГЕРБ през следващите 4 години ще се отразява директно на всеки български гражданин. Искрено им желая успех.
АТАКА. Атака изгуби главната причина за съществуването си — присъствието на ДПС във властта. Сега освен да ни занимават с абстрактни приказки за българщината и против „турцизацията“ те нямат причина да присъстват в парламента, още повече че върху тяхното присъствие във властта има сериозно вето от ЕС (спомнете си Льо Пен и Хайдер). Това не е много добре, защото те ще търсят да раздухат всеки инцидент на етническа и религиозна основа, за да доказват „полезността“ си. Отделно, ще се занимават и с хората с нестандартна сексуална ориентация и с нестандартни вероизповедания, за да налагат идеите си за „чиста“ нация, което също не е много радостно. Все пак, ако се опазим от сериозни етнически и религиозни инциденти и поддържаме на някакво разумно ниво толерантността в обществото, техният залез е неизбежен. За съжаление, изпитаната рецепта на изгасване на политическите пророци — участието им във властта е неприложим при тях. А и Русия свършва парите. Прогноза — умерено оптимистична.
РЗС е близначето на АТАКА. Предимството му е, че е международно призната „консервативна“ партия, върху която няма вето върху участието и във властта, макар и съставена от доста бивши и сегашни сътрудници на службите. Сега Янето трябва да доказва, че наистина може нещо да направи по въпросите на корупцията, и да показва примерно, последователно и компетентно поведение в парламента и извън него. Звучи лесно, но не ми се вярва за него да е. Все пак там бяха хвърлени големи пари. А големите пари обичат да се връщат. Като прилива.
Синята коалиция почти изпълни плановете си като цели за брой гласоподаватели, които да я подкрепят на Парламентарните избори, но не успя да привлече достатъчно хора от тези, които гласуват само в извънредни ситуации. А сега ситуацията беше определено извънредна. Синята коалиция трябва да покаже ясно на широката общественост, че е реформирана, гледа в бъдещето, но е научила и уроците от миналото и разполага с експертен и политически потенциал и да бъде автентична алтернатива за европейски настроения избирател. Дали ще се случи това ще разберем до Нова Година. Синята коалиция има и да осъзнава консервативно-либералната си същност, да участва по подходящия начин във властта и да покаже добри резултати на следващите местни избори, които следват абсолютно неизбежно поне в София. Също така се оказа, че решението за създаване на коалицията беше единственото възможно. Независимо от взаимните симпатии между отделните партии и личности вътре.
НДСВ изглежда приключи активния си политически живот, но ще мърда още 4 години заради евродепутатите си. Негово Величество Симеон Сакскобургготски вероятно ще се оттегли в заслужена пенсия, а НДСВ ще просъществува още 4 години като малка извънпарламентарна партия. След това, много зависи от това има ли автентично НДСВ или само група по финансови интереси.
Зелените, о Зелените. Зелените взеха няколко много важни решения през2009-та година. Първо, да не излизат като партия организатор на протестите през януари, а да ги оставят „неполитически“. Защо взеха това решение е загадка за мен и до ден днешен. Вероятно да са по-масови и да привлекат протестиращи и от други партии. В резултат на това решение, както и от непрекъснатия страх да не бъдат „яхнати“, „прилапани“ и „употребени“, както и от отказа да привлекат съюзници още на протестите, протестите угаснаха безславно, но за щастие не безследно. Второто решение, което Зелените взеха — да не се коалират с никого за изборите, за да останат чисти и неопетнени, ги остави в политическа и медийна изолация, която им струваше два депозита за участие в изборите плюс доста енергия на членове и симпатизанти плюс още четири години извън парламента. Дали това е успех или загуба, те тепърва трябва да решат, както и каква да е стратегията им до следващите избори, в които ще участват. Далеч не прости остават и отношенията им с гражданската коалиция „За да остане природа“, която също е поставена пред много тежка дилема — да продължи гражданската си дейност в цялото обществено пространство, взаимодействайки и с други партии, или да бъде инструмент в ръката на Зелените. Това не са никак лесни решения, но аз им желая успех в предизвикателствата.
Другите формации мисля че нямат нужда от анализ или представяне, но поне доказаха едно важно нещо — все още не само парите решават политиката в България, което е повод за оптимизъм.
Съзнателно не употребих този блог за предизборна агитация (като изключим една анкета за участието на Зелените в предизборната кампания). Предпочетох, въпреки и под голям натиск да го запазя като трибуна, където всеки четящ и коментиращ да може да прави собствен избор. Отделно, че имам приятели в поне 4 партии, които бяха конкуренти на тези избори и им дадох възможност да продължават да бъдат своето критично аз на този блог дори и по време на тази тежка предизборна кампания.
Сега, веднага след употребата на инструмента на демокрацията, ще поразсъждавам над резултата.
БСП: След „най-успешния“ си мандат БСП се сви като брой избиратели и като процентна поддръжка до размер,
ДПС: Въпреки излизането от властта, ДПС увеличава броя на избирателите си. ДПС е тъмна сянка, която покрива все повече територия и граждани на България. Там, където е ДПС няма демокрация, 10 ти ноември не е дошъл, цари феодално управление и дискриминация. Там, където владее ДПС изчезват гори, бягат хора, гърмят скандали за корупция. ДПС концентрира в себе си всички проблеми на българската държавност — немощта на институциите, демографската криза, корупцията, греховете на миналото, дългата ръка на Държавна сигурност. Вече е съвсем очевидна и деградацията на Ахмед Доган като личност и като лидер. Съвсем като в мафиотски филм в неговите „вилаети“ има смърт и далавера, които остават засега извън обсега на закона. И системното противодействие на ДПС е само едно — да се намери политическа воля да стигне демокрацията, просвещението и свободният избор и до неговите избиратели. Много, много трудна задача за спечелилите тези избори. И максимум
ГЕРБ. Победителят на изборите почти повтори успеха на Негово Величество Симеон Сакскобургготски през 2001г. Позитивното е, че той дори няма намерение да прави широки коалиции, привличайки министри от БСП и ДПС за каквито и да е цели. Негативното е, че въпреки огромната подкрепа, която получи в ГЕРБ засега има само две имена — Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Всички останали от ГЕРБ тепърва трябва да доказват, че имат въобще някакви качества, за да управляват. Кадровият проблем в ГЕРБ не беше решен, а резултатът от изборите ще го задълбочи и е вероятно да го направи неудържим. Позитивното е, че от Европа ще гледат зорко накъде върви правителството и ще подсказват правилните решения. Но пак, неизвестните са твърде много, а всяка грешка на ГЕРБ през следващите 4 години ще се отразява директно на всеки български гражданин. Искрено им желая успех.
АТАКА. Атака изгуби главната причина за съществуването си — присъствието на ДПС във властта. Сега освен да ни занимават с абстрактни приказки за българщината и против „турцизацията“ те нямат причина да присъстват в парламента, още повече че върху тяхното присъствие във властта има сериозно вето от ЕС (спомнете си Льо Пен и Хайдер). Това не е много добре, защото те ще търсят да раздухат всеки инцидент на етническа и религиозна основа, за да доказват „полезността“ си. Отделно, ще се занимават и с хората с нестандартна сексуална ориентация и с нестандартни вероизповедания, за да налагат идеите си за „чиста“ нация, което също не е много радостно. Все пак, ако се опазим от сериозни етнически и религиозни инциденти и поддържаме на някакво разумно ниво толерантността в обществото, техният залез е неизбежен. За съжаление, изпитаната рецепта на изгасване на политическите пророци — участието им във властта е неприложим при тях. А и Русия свършва парите. Прогноза — умерено оптимистична.
РЗС е близначето на АТАКА. Предимството му е, че е международно призната „консервативна“ партия, върху която няма вето върху участието и във властта, макар и съставена от доста бивши и сегашни сътрудници на службите. Сега Янето трябва да доказва, че наистина може нещо да направи по въпросите на корупцията, и да показва примерно, последователно и компетентно поведение в парламента и извън него. Звучи лесно, но не ми се вярва за него да е. Все пак там бяха хвърлени големи пари. А големите пари обичат да се връщат. Като прилива.
Синята коалиция почти изпълни плановете си като цели за брой гласоподаватели, които да я подкрепят на Парламентарните избори, но не успя да привлече достатъчно хора от тези, които гласуват само в извънредни ситуации. А сега ситуацията беше определено извънредна. Синята коалиция трябва да покаже ясно на широката общественост, че е реформирана, гледа в бъдещето, но е научила и уроците от миналото и разполага с експертен и политически потенциал и да бъде автентична алтернатива за европейски настроения избирател. Дали ще се случи това ще разберем до Нова Година. Синята коалиция има и да осъзнава консервативно-либералната си същност, да участва по подходящия начин във властта и да покаже добри резултати на следващите местни избори, които следват абсолютно неизбежно поне в София. Също така се оказа, че решението за създаване на коалицията беше единственото възможно. Независимо от взаимните симпатии между отделните партии и личности вътре.
НДСВ изглежда приключи активния си политически живот, но ще мърда още 4 години заради евродепутатите си. Негово Величество Симеон Сакскобургготски вероятно ще се оттегли в заслужена пенсия, а НДСВ ще просъществува още 4 години като малка извънпарламентарна партия. След това, много зависи от това има ли автентично НДСВ или само група по финансови интереси.
Зелените, о Зелените. Зелените взеха няколко много важни решения през
Другите формации мисля че нямат нужда от анализ или представяне, но поне доказаха едно важно нещо — все още не само парите решават политиката в България, което е повод за оптимизъм.
