Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям, заслужава си повече от това, което пиша.

Четвъртък, Ноември 12, 2009

100 000 км с Опел Зафира

И това се случи – навъртях 100 хиляди километра с колата. Това не е първия ми Опел, но определено е първия, на който му разкъсах найлоните на седалките, когато го купих :) Взех го от Булвария в края на август 2005 г. От тогава до края на октомври 2009г минах 100х км – т.е. За 4 години и два месеца – което май прави около 24 х км на година.


Моделът е Опел Зафира от модификацията Елеганс (с максимума от екстри)

Първото ѝ пътуване беше до Резово, за което пътуване все още си дължа пътепис, но май с новата кола не ми е било до писане;-) Та оттогава й тръгна на тая кола на дълги разстояния. С нея сме стигали Солун, Тасос, Халкидики, Охрид, Виена, Мюнхен – а в България: между Сандански Белоградчик, Калиакра и Резово. И всичкото това – нееднократно.

Колата е бензинова, с двигател 1,8, което ми е напълно достатъчно даже и когато се качим 5 човека с натоварен хладилник Мраз в багажника. Е, тогава не върви да караш със 150, но 100-120 си ги държи нормално. Става дума за 5 човека, хладилник в багажника и още личния багаж на петимата пътници :-)


Положителни качества на колата

Големият плюс на колата е, че сравнително малък външен размер (горе-долу колкото голям Голф е като външни размери), то вътрешният й обем е наистина голям: има 7 седалки (последните две са в багажника, скрити в пода), а когато двата задни реда седалки се приберат, побира цяло детско креватче (1,40 метра дължина) в освободеното пространство. Досега не ми се е налагало да качвам толкова голям багаж, че да свалям и предната дясна седалка – за детското креватче се свалят двата задни реда само.

Този вътрешен обем е съчетан с неголеми външни размери – не се лъжете, че изглежда голяма – погледнете я на някой паркинг от горе (както е на паркинга под блока, с интерес установих, че голфът на комшията е със подобни размери).

Но пък Зафирата е висока и човек гледа повече покривите на колите на светофара. (е, джиповете са по-големи, но Зафирата е по-висока от повечето леки коли).


Разходът й на гориво

по норматив е 6,5л/100км извънградско и 11,5л/100км – градско.

След 100х изминати километра мога да кажа наблюдението си:

  • 6,5 на сто, че и 6,4 на сто се постига, когато не сме много натоварени (т.е.трима човека) по идеално равен път, който не позволява да се вдига над 90-95км/ч скорост. Такъв път е София-Сандански–София

  • 6,7 до 6,9 на сто на обичайните полупланински и планински пътища. Разходът зависи повече от скоростта и натоварването на колата, но не толкова от стръмността на наклоните (засечките ги правя винаги отиване и връщане по един и същи път – колкото съм се катерил на отиване, толкова слизам на връщане)

  • 7,4-7,5 е при продължително и разумно (110 км/ч) каране по магистрала София-Виена–София

  • 6,7 до 6,8 на сто – при смесен режим: София-Хисаря по подбалканския път и връщане Хисаря–Пловдив по магистралата с разумно (110 км/ч) каране

  • 8,5 на сто при неразумно каране по магистрала (130 – 150 км/ч), като при пълно натоварване разходът е с около 0,2 на сто на горе. София-Пловдив–София

  • 9,9 до 10,5 на сто на градско с летни гуми, независимо от товара (средна скорост 24 км/ч)

  • 10,5 до 11,5 на сто на градско зимно време, независимо от товара (средна скорост: 18км/ч)

Общо взето разходът зависи в най-голяма степен от скоростта, по-малко – от натоварването и в най-малка – от стръмностите по шосето.


Естествено, при пълно натоварване, колата не е толкова пъргава, колкото празна, но желаната скорост се постига просто по-плавно.

Недостатъци

При висока скоросто (над 140 км/ч) е шумна сравнително – усещам, че усилвам радиото.

Разходи по колата и ремонти:

Обслужване:

Зафирата се води на обслужване на всеки 15х километра. Водил съм я досега само на фирмения сервиз в Булвария (първоначално заради гаранцията, после – защото не работят зле) или в Бояна ауто (те май сега нещо се прекръстиха). Горе-долу едно обслужване излиза (поне досега) между 120 и 180 лв, като имаше и едно обслужване, което излезе 750 лв (на 75х км се сменя и ангренажен комплект). Трябва да призная, че съм доволен от Булвария – държат се коректно, частите със сигурност са оригинални, и си заслужават ставките за труд, които начисляват.

Ремонти:

  • на 52х километра сменяхме „биелетки“ – ремонтът струваше 160 лв (части и труд)

  • на 95х км започна да губи течността от климатроника – което означаваше 200лв обслужване на компресора и 300 лв смяна на радиатора на климатика. Това обаче го правих в специализиран сервиз за климатици, който ми беше препоръчан от Булвария.

  • Смяна на единия чифт накладките – не помня колко струваше, но не е било повече от 150 лв, иначе щях да го запомня

  • смяна на крушки и разни такива също гледам да го правя в сервиза, по време на редовното обслужване – първо ме мързи да сменям крушки, второ, винаги ги карам да ми правят диагностика и на светлините и разни такива глезотийки. (накладките също бяха сменяни при обслужване)


Задължителни глезотийки

Засега не мисля да я продавам, но знам какво ще гледам да има задължително следващата ми кола и което Зафирата ме научи, че е полезно:

  • Багажникът без усилие трябва да побира комплект зимни гуми с джантите и

  • Седалките трябва да имат подлакътници, а вратите да позволяват облягане на лактите – много помага при дълъг път

  • Климатроник

Други хубави глезотийки:

  • електрически огледала – можеш да си ги връткаш накъдето си искаш при задно паркиране в софийски условия

  • летите джанти също не са лоша измишльотина

Има и сума ти ти други екстри, но който се интересува специално може да ги види по ценоразписите на фирмите за модификацията Елеганс

За какво не можете да ползвате Опел Зафира

Не спирайте вечерно време пред Червило – акцията на полицията ще започне от вас :-)

Изводи:

  • Колата е надеждна,

  • Не е скъпа за поддръжка вкл. и във фирмен сервиз.

  • Заслужава си парите.


Естествено, че на снимките ме е моята кола – взех ги от разни сайтове

Сряда, Ноември 11, 2009

За генералната промяна

"Нема, нема, пък си ... .мамата", казал шопът, когато видял за пръв път заря.

Мразя да вървя в основния поток на модата и на общественото мнение. Може да е каприз, а може да е нещо умно. Нямам идея, но не искам и да се замислям.

Бях си казал - не, няма да пиша за 10-ти ноември. Всички ще пишат, аз не правя така.

Но, пък, майната му на моя антиснобизъм, майната му и на правилото. Поводът си заслужава. Хората, които изстрадаха комунизма и прехода след него си заслужават.

Прочетох доста блогове, които циклят - 10-ти да се празнува ли или да не се празнува, а може би трябва да празнуваме 3-ти (градинката на "Кристал"), а може би трябва да празнуваме 9-ти (берлинската стена) или пък, все пак 10-ти.

Въпреки че Тодор Живков беше просто един находчив, амбициозен и интелигентен (макар и необразован) партиен апаратчик, ние имахме чувството, че той е вечен, и макар и смъртен, твърде дълголетен.

Дори имаше политически виц тогава за замразени за 100 години американец, руснак и българин, които били събудени някъде далеч в 21 век и на които първото им желание след събуждането било да прочетат днешен вестник. Е, и тримата плакали, след като чели вестниците.

Американецът прочел за преходното червено знаме на труда, което минало от Вашингтон в Калифорния, руснакът се осведомил за новите сблъсъци на полско-китайската граница, а българинът научил че на 56-тият конгрес на БКП за генерален секретар е преизбран другарят Тодор Живков.

Така че, въпреки че новината за свалянето на Тодор Живков ни дойде като гръм от ясно небе, първо, тя не беше неочаквана - в цяла Източна Европа вреше и кипеше, второ - имаше достатъчно индикатори, че ни чакат големи промени. Например държавната телевизия беше занемарила идеологическата си роля и ако си поиграете да намерите програмата на БНТ в месеците преди 10-ти ноември, ще откриете чудеса - преобладаващо западни филми и музика, малко новини, големи забавни блокове и много новаторство. Странно, досега не съм чувал никой да говори за това. Това си беше истинско затишие пред буря. Вестниците също вече не бяха толкова отчайващо скучни, от време на време ставаше дума и за любов, и за секс, и за нещата от живота. В цветния "Диалог" дори имаше яки снимки.

Не знам дали сте гледали някога на място, където ще прескочи искра, или ще удари гръм — ето, ето сега, ето след секунда, и винаги искрата/мълнията ви изненадва, винаги нещо подскача у вас изненадано. Та с бай Тодор беше същото. Нямахме идея какво ще се случи, нямахме идея къде ще удари гърмът, но знаехме (по-скоро чувствахме), че някъде ще удари.

Чувам съображения - 10-ти ноември не е важна дата, защото ние нищо не правихме тогава — седяхме си по къщите и чакахме историята да ни изненада. Има тежест в този аргумент и трябва да помислим добре дали да не изберем за официална дата на началото на нашата кадифена революция протестите пред "Кристал", майките в Русе или протестите около екоконференцията в София.

Но от друга страна, у всеки българин в съзнателна възраст по онова време се е врязал завинаги споменът как е посрещнал новината на 10-ти — аз например бях в казармата. А помнят ли всички българи какво са правили на 3-ти? или на 9-ти? Аз, честно си признавам, самият трети не го помня, но 50 пъти разпитвах Джорето, сега виден лекар в Пирогов, за протеста пред Кристал, където той беше присъствал.

Бях в казармата и се криех в стаята на компютърджиите при моя скъп приятел Любето, с който създадохме страхотни неща в Интернета след 99-та година, който пишеше софтуер по задание на комсомолския секретар. Компютърът нямаше дори твърд диск, а всеки път зареждаше от дискета. По онова време твърдият диск беше лукс ;-)

Тоя път бяхме 6-7 човека в стаята, която се намираше точно срещу стаята на дежурния офицер, пиехме ултралуксозното нескафе (което май аз бях донесъл от София, което се набавяше "с връзки", за народа имаше анголско или виетнамско мляно), приказвахме си глупости, някой цъкаше на компютъра, когато в стаята влетя един младеж (дали не беше колегата Иван Боцев?) и изрева, "Абе, чухте ли? Бай Тошо падна!". Изревахме и ние от радост, спонтанно скочихме и ударихме едно хорце без музика.

Гръмът удари и  бъдещето дойде.

Беше малко преди вечеря, тръгнахме към плаца, където полкът се строяваше вече за ядене. Строят жужеше като разбунен кошер, а офицерите дори не правеха опити да ни озаптят. Мисля че за тях шокът беше поне двойно по-голям.

Това беше моментът, в който снежната топка се завъртя, лавината тръгна... и така до днес.

Четох пак в някакъв блог мрънкане, че стига толкова преход, стига толкова цикличност, хората са се уморили и искат да си гледат живота. Ами имам изненада за вас, "хората" — това е нормалното състояние на нещата — динамично. Демокрацията е един сизифов камък, който трябва да се търкаля непрекъснато нагоре, и като падне надолу пак да се изтърколи нагоре. Спокойствието може да настъпи само като в затвора, чак когато някой врътне ключа в ключалката.

Прочетете някое интервю на човек, който е бил в затвора, кое е най-тежкото. Всички са единодушни - там времето е спряло.

Още не мога да си спомням онзи ден без емоция, още не мога да систематизирам и да подредя спомените си така, че да кажа всичко важно, а да изпусна маловажните подробности. Емоциите ми преливат всеки път, когато се опитам да го сторя.

Наистина има разлика, дали стадото само ще разбие кошарата, или овчарят ще отвори вратата и ще се пенсионира след това. Но отприщената (независимо по какъв начин) тогава енергия, която се беше акумулирала през предишните 45 години нямаше как да бъде спряна. Всеки от нас получи шанс да определи бъдещето си.

Цялата 89-та беше година на чудеса. Появи се указ 56, който заличаваше всичко, което дотогава бяхме учили за комунизма. В Полша още през лятото "Солидарност" спечели изборите и когато нямаше офицери около нас се подигравахме на полските комунисти, които се молеха на Солидарност да не уволняват кадрите им, понеже били големи специалисти. Телевизията стана поносима (вече го споменах). Тодор Живков беше станал за посмешище, особено след знаменития монолог пред профсъюзите, чакахме с нетърпение телевизионните му изяви, за да видим "нещо смешно".

Винаги дейните политически офицери и комсомолски активисти бяха подвили опашки и демонстрираха "диалогичност" и "доброта", споровете около същината на социализма бяха разрешени (Аз твърдях на ротния, че социализъм значи "Асоциация на свободни производители" (Ленин), а той ме контрираше пак с Ленин — "Частната собственост всеки ден, всеки час, ражда капитализъм"). Кражбите на военно имущество, храна и бензин бяха стигнали до невъобразими нива, новобранците мъкнеха цели сакове с алкохол в поделението и само най-фрапантните случаи биваха наказвани. Докато бяхме на учение в гората, на гости ни дойде делегация от НАТО (но за моята военна теория за преврата ще ви говоря отделно). И още, и още, и още....

Усещам у някои хора около мен носталгия по онова време — имало било повече сигурност, повече благоденствие. Дрън, дрън и пляс. Някой ден ще се опитам да изброя хубавите неща, които ни се случиха от тогава и с които свикнахме за не повече от седмица.

Тъпакът Гоце дори изнагля дотолкова, че започна да опровергава доклада на др. Петър Младенов за икономическата катастрофа на държавата, притопляйки легендите за разрухата, донесена от сините.

А истината е, че както през лятото на 2009-та година, Станишев остави на следващото правителство дългове и обещания за вдигане на пенсиите (той предвидливо ги вдигна от 1-ви юли, след като знаеше че вече няма да е премиер), така и през 1989-та БКП остави в наследство една фалирала държава (която дори официално декларира неплатежоспособност). Какво да се прави, навици, от които трудно се отвиква.

Ето ви още едно парченце от мене, а догодина може и повече.

Понеделник, Ноември 09, 2009

Когато войниците се върнат у дома (Tribute to Germany)

За читателите през Мегафона и други четци: кликайте на статията, сложил съм клипове с музика, които са важни за разбирането на написаното

Днес се навършват 20 години от падането на Берлинската стена.


Покрай това събитие се сещаме за 10-и ноември(съдейки по ТВ предаванията от последната седмица в България основните участници в това събитие са Велислава Дърева, Цвятко Цветков и Анжел Вегенщайн ;-) ;-) ;-) , за кадифената революция в Чехия, за Солидарност в Полша, за крайния все пак успех на перестройката (поне в Източна Европа), за падането на преградите, за разширяването на Европейския съюз и за още много свързани с тази дата събития.

Но като че ли забравяме основния участник в падането на Стената – немския народ. Още повече, че дните между 5 и 10 ноември са изпълнени с различни годишнини, както положителни, така и отрицателни в историята на германската нация (и Бирения пуч на 8и ноември 1923г на Хитлер е в навечерието на празничната годишнина от преврата, наречен едва през 1928г Велика октомврийска социалистическа революция, и Кристалната нощ е в нощта между 9и и 10 ноември 1938г когато са извършени масови погроми срещу евреи в Германия и Австрия. – това са срамните моменти, заради което немският народ си понася заслуженото и заради което денят на падането на Стената не стана официален празник на обединена Германия)

Но в същите тези дни именно немският народ бутна Берлинската стена, затова този народ заслужава уважението и респекта на цяла Европа и по този повод днес искам да си говорим за немска музика (а ако ни стигне време и за поезия).


Нека започнем с химна на страната с оригинално заглавие Deutschlandlied (Песен на Германия), чийто текст, както знаете, съдържа и стиха Deutschland, Deutschland ueber Alles.
Нека първо я чуем (а любителите на пътеписи и фотографски пейзажи – да гледат :-)



Ако разбирахте текста, можехте да разберете поетичността му, но това засега не е предмет на нашето изследване.
Песента става химн на Германия след Първата световна война. Песента обаче е доста по-стара. Може би забелязахте, че в горната част на клипа пише, че композитор е Йозеф Хайдн, който е живял между 1732 и 1809 година. Самата мелодия е композирана през 1797г доста преди изобщо да се говори за понятието Германия, като отделна част от Свещената римска империя. И все пак за какво е служела мелодията на Хайдн между 1797 и 1922, когато е обявена за химн на Германия?

Нека обърнем сега малко внимание на другата част от Свещената римска империя, а именно – Австрия – Унгария и чуем химна на австрийския кайзер (т.е. валиден до края на Първата световна война, когато монархията в Австрия е отменена):



Интересен паралел, нали? :-) А унгарския герб видяхте ли?

И все пак да чуем същото парче, но вече не като химн, а именно като произведение от Хайдн


Добре, тогава остава обаче да разберем коя песен е била химн на Германия преди Първата световна война. Кратка справка във Википедията и Тубата дава следния отговор



Да ви звучи познато? Я помислете и стегнете всичките си познания по английски от училище, гимназия, курсове и университети? Напрегнете мисълта и асоциациите си, защото вече е време да обърнем внимание на друга велика сила в Европа – а именно Великобритания. Нека чуем и химна на Мъгливия Албион „Боже, пази кралицата!“:



Всъщност да не бягаме толкова надалеч към старите империи – нека чуем и Арета Франклин на инауугурацията на Обама:



В интерес на истината тази мелодия се е използвала и за химн на както на Лихтенщайн, така и на Швейцария :-)

Стига химни
Е, вече е крайно време да поговорим и за още един аспект на немската музика, а именно любимите на всички режисьори на антифашистки и политически коректни филми – немските маршове. Нека вземем за пример „Когато войниците“ („Wenn die Soldaten“). Слушайте внимателно :-)



Понеже съм сигурен, че само гледахте, но не слушахте внимателно, специално заради вас намерих текста – на немски и на руски. Който не знае езици – да е учил:

1. Wenn die Soldaten
Durch die Stadt marschieren,
Öffnen die Mädchen
Die Fenster und die Türen.
Ei warum? Ei darum!
Ei warum? Ei darum!
Ei bloß wegen dem
Schingderassa,
Bumderassasa!
Ei bloß wegen dem
Schingderassa,
Bumderassasa!


2. Zweifarben Tücher,
Schnauzbart und Sterne
Herzen und küssen
Die Mädchen so gerne.
Ei warum? . . .


3. Eine Flasche Rotwein
Und ein Stückchen Braten
Schenken die Mädchen
Ihren Soldaten.
Ei warum? . . .


4. Wenn im Felde blitzen
Bomben und Granaten,
Weinen die Mädchen
Um ihre Soldaten.
Ei warum? . . .


5. Kommen die Soldaten
Wieder in die Heimat,
Sind ihre Mädchen
Alle schon verheirat'.
Ei warum? . . .




И текстът на руски:

Если солдаты
По городу шагают
Девушки окна
И двери отворяют
Эй, почему? Да потому!
Эй, почему? Да потому!
Заслышав только
Schinderassa,
Bumderassasa!
Заслышав только
Schinderassa,
Bumderassasa!


Звёзды в кокардах,
Лица бородаты.
В танце целуют
Девушек солдаты.
Эй, почему? Да потому! . . .


Эй, винца покрепче,
Да кусок жаркого.
Девушки встречают
Гостя дорогого.
Эй, почему? Да потому! . . .


А на фронте рвутся
Бомбы и гранаты.
Девушки плачут –
Как вы там, солдаты!
Эй, почему? Да потому! . . .


Если солдаты
В дом с войны приходят.
Все их невесты
Давно в замужних ходят…
Эй, почему? Да потому! . . .


(Текстът е от тук: http://ingeb.org/Lieder/wenndies.html)



Хайде, от мен да мине – ще ви разкажа текста, защото нямам сили да го преведа поетично, но смисълът е следният:

Когато войниците маршируват из града
момичетата отварят прозорци и врати
Ей, защо? Ей, затуй..

Момичетата харесват двуцветните кърпи, брадите и звездите
сърцата и целувките харесват те
Ей, защо? Ей, затуй..

Бутилка червено вино и парче печено
подаряват момичетата на
техните войници
Ей, защо? Ей, затуй..
Когато в полето святкат
бомби и гранати
плачат момичетата
за техните войници
Ей, защо? Ей, затуй..

А когато войниците
се върнат у дома
техните момичетата
вече са омъжени
Ей, защо? Ей, затуй..


Не мога да превеждам поезия, но мисля, че схванахте поетичността. И понеже знам, че все още сте скептични, и не искате да приемете, че в един германски марш се говори за любов и смятате, че песента е политически некоректна, то нека чуем официалния, ама наистина напълно официалния български вариант на горе посочения немски марш. Няма да ви привеждам официалният български текст, защото съм сигурен, че го разбирате прекрасно:


Да видяхте някъде в немския текст по–горе думите „кръв“, „генерал“, „бой“? :-)

И знаете ли, всичките тези песни, мелодии и химни не пречат на усещането за „идентитет“ у вече споменатите нации, а са основание за по-голям сътрудничество и интегритет.
Това разбира се беше малка закачка с нашите вардарски приятели, но моят извод е, че благодарение на такива мелодии и на такива отношения между нациите може да бъде изградено нещо толкова важно и полезно за всички, каквото е единна Европа.

А днес е именно денят на обединена Германия и обединена Европа. Дано да е задълго!

Послепис: знаете ли къде е роден Хайдн? В Тръстеник, Хърватска :-)

Освен това:
Много добро интервю на Михаил Горбачов за падането на Стената по Радио Ехото на Москва, обясняващо по-подробно кой в действителност бутна Стената

Неделя, Ноември 08, 2009

20 години между 7ми и 10-ти ноември

Евгени Тодоров с много силен материал за българо-съветската дружба . И аз не вярвах че в СССР е зле, докато не ми разказаха твърде много хора.

За милеещите по социализма, малко да си опреснят спомените.

Събота, Ноември 07, 2009

Въпрос към разбирачите от Ubuntu

Миналата седмица постъпих против навиците си да инсталирам по-нова версия на ОС само в краен случай. Гледах съблазнителното предложение да ъпдейтна до Karmic Koala и се подведох и ъпдейтнах, защото мразя да преинсталирам от нулата (заради бекъпа, не заради друго).

Проблемите, които се появиха -
— Проблем с правата върху pppoe, което означава че ползвах интернет от лаптопа докато получа квалифицирана помощ за щайгата.

Останаха още два проблема, за които търся информация
— Скайпът ми трупа товар на процесора докато стигне 100% и първо забива самият скайп а после и самият компютър. Не се случва много често (три пъти досега), но дразни особено диск чека преди да бутне системата
— Нещо стана с драйверите за принтера (преинсталирах ги, но пак същото) HP C4180, и в момента главна буква Й не се отпечатва на листа. Когато пишете сценарии, в които непрекъснато се среща БОЙКО БОРИСОВ и НАЙ в заглавието, проблемът е дразнещ.

Някой да има идеи? Ще се отплатя с бири.

Петък, Ноември 06, 2009

Защо му е на ГЕРБ управленска програма

Наблюдавайки монолога на Бойко Борисов в "Панорама" си правя следните изводи:
— И България може да роди талант като Уго Чавес и Фидел Кастро, който да говори без да спира в продължение на няколко часа.
— Нашият премиер е човек, който обича да говори в първо лице единствено число - хващал хърватски бандити, уволнявал, решавал.
— Бойко Борисов никога не се е чувствал длъжен да пише управленска програма. Той управлява по чувство. Бюрократите формалисти от Синята коалиция са го накарали да напише такава програма, а иначе той си управлява както си знае, защото всеки знае какво трябва да се направи.

По простодушието и откровеността си този монолог ми напомня за знаменития монолог на Тодор Живков пред профсъюзите, когато научихме програмата как България ще преживее преустройството (снишаване), какви изпитания ни очакват през следващите години (няма пари), призна се съществуването на партийна класа и безправен народ (върхове и низини) и ни се загатна приближаващата икономическа катастрофа (приземяване).

Е, какво да кажа?

Браво на Синята коалиция. Ние, българските граждани, заради нея поне получихме от Бойко управленска програма.

(Леко редактирах последното изречение, след като получих няколко много злобни коментара, които показаха, че думите ми се тълкуват превратно. Ей, анонимни говеда, кога ще се излекувате от злобата и предразсъдъците си)

Четвъртък, Ноември 05, 2009

Първата сериозна причина да ползвам favit.com

Верен на принципа, че се критикува насаме, а се хвали публично, който прилагам избирателно ;-), най накрая откривам нещо хубаво във фавит — при шерване на фотогалерии се виждат само малки превюта на снимките, т.е. получавам представа за фотогалерията без да се налага да отварям големите снимки.

Oткривам за себе си първа сериозна причина да ги ползвам.